Славата на манастира „Св. Георги“ в с. Горни Богров, област София се носи от години. Само той има в олтара си растящ камък, който върши чудеса – лекува, носи любов и зачатие. Безброй поверия се носят за тази сакрална обител, докосната от Божиите ръце.
Според една от легендите, загадъчният камък попаднал на това място през XIII век от хълма Голгота. Като трофей го донесли рицари кръстоносци, връщайки се от Йерусалим. Най-вероятно латинските рицари преследвали българските войски и камъкът остава в храмовия комплекс, който в онези дни е вече построен.
След като България е завладяна от турците, манастирът е унищожен. Святото място остава в спомена на хората, които продължават да го посещават и да отправят молби пред руините. С течение на времето забелязали, че камъкът започва да расте, сякаш Бог влива в него вълшебна сила. За чудото се заговорило, след като било установено, че допирът до него помага на бездетни жени да се сдобият със своя рожба.
Преди години възрастна жена помолила да пренощува в божия дом, за да измоли изцеление. На сутринта съобщила, че е сънувала Света Богородица, която й казала, че на това място има лековита вода.
Направили сондажи и на шест метра дълбочина бликнала лековита вода. Изследвали я от Министерството на околната среда и установили, че водата е твърде близка до състава на водата от Мъртво море - така богата на соли и минерали. Хората разказват, че помага при стомашни болки и бъбречни проблеми.
Учените имат обяснение за някои от чудесата. Академик Александър Попов е електрохимик в БАН. Обяснява, че манастирите не се строят на случайни места, а обикновено около лековити извори.
"Водата, която извира, минава през пластове минерали и придобива лековити свойства. Аз съм далеч от мисълта да отричам чудесата. Напротив - те са факт и са инициирани от някаква сила, която е извън нашите представи", обяснява акад. Попов.
Вече много години два пъти годишно учените от Софийския университет замерват камъка и всеки път с учудване установяват, че той наистина си увеличава височината, съобщава bglife.ru.
