Дяволската пътека край родопското село Борино е сред най-популярните екопътеки в последно време. Тя съчетава красивата родопска природа с екстремни преживявания, което я прави притегателен център за туристи с разнообразни интереси.
Пътеката започва с арка, от върха на която ви гледа дяволска глава. В началото си пътеката е почти равна и приятна за ходене.
След като изминете около километър и половина, достигате до Златната върба, където през миналия век случайно са открити 157 турски монети. Истории като тази подтикват иманярите да копаят наоколо с надеждата да открият заветното съкровище.
Ако преминавате по Дяволската пътека през пролетта или в началото на лятото, ще имате шанса да видите Родопски силивряк (Haberlea rhodopensis или Родопска хаберлея), наричано още Орфеево цвете. То е защитен вид и е известно с това, че дори да изсъхне, поставено във вода, и след 10 години отново ще се съживи.
След находището на Родопски силивряк пътеката променя профила си и от почти равна става класическа горска пътека с редуващи се изкачвания и слизания.
Малко след това започва същинското преминаване по Дяволската пътека. Слиза се по няколко стръмни дървени стълби, чрез които ще преминете под свода на Дяволския мост.
Комбинацията от стръмно спускане покрай тесни скали и тътена на водата, скачаща под вас, създават неповторимо екстремно усещане.
След поредица от стълби, пътеката „стъпва“ на здрава почва и за по-малко от половин час ще ви заведе до малък водопад.
След водопада се влиза в тесен каньон от две успоредни отвесни скали, високи над 30 метра.
По скалите са построени дървените стълби, по които преминавате, за да пресечете реката.
Бъдете внимателни, защото стълбите са мокри и хлъзгави от пръските на водата, която бушува долу. Преминаването по Дяволската пътека е неповторимо преживяване, което препоръчваме искрено на всеки.
Пътеката е дълга около 4 километра и нейният край стига до Буйновското ждрело, по което можете да се стигне до Ягодинската пещера.
Creative Commonss (CC BY-NC-SA 4.0), credits: planinar.org.
