Юлия Кунева
Организирани групи чужденци всеки петък пристигат в девненското село Кипра през лятото, за да се потопят в атмосферата на българските обичаи и традиции. Част от очарованието на посещението им тук е да тропнат право хоро, на което ги участ самодейците от Народно читалище „Христо Ботев 1927 г.“ в етнографската къща-музей на Кипра. Тя е строена в края на 19 век.
486 чуждестранни туристи миналия сезон са участвали в народните ритуали и са разгледали близо 200 експоната в къщата, която е разположена в обширен зелен двор. Там те са се хванали на хорото и за спомен са отнесли домашна ракия, мед, вълнени терлици, плетени на една и пет куки. Домакините им показват как предат вълна, плетат, тъкат на единствения в Североизтока отвесен стан. Традиционни са снимките за спомен. Гости не липсват и това лято. Сред обичаите, които сърцатите самодейци от читалището пресъздават автентично, са „Тракийска сватба“, „Камила“.
Юлският обред „Брада“ се представя в землището на Кипра и представлява прощаване с нивата и благословия за здраве и берекет през следващата година. Едри житни класове се отскубват с корените, преплитат се с цветя и шарени вълнени конци. „Брадата“ се полива, изтърсва се торбата с хляба и се хвърлят сърпове. Ако те се забият в земята, годината ще е с добра реколта.
Селото предлага възрожденски къщи за почивка на туристи. Кипра е на 35 км от Варна по магистрала „Хемус“ и на 10 минути път от Девня, в полите на Франгенското плато. Тук лятото е прохладно. Тихите дворове са потънали в зеленина, а условията за почивка са отлични – комфортът се допълва от любезното посрещане на домакините. Цените за нощувка са символични. Няма проблем с паркирането на автомобилите. В едноименния хотел в Кипра има и безплатен интернет.
В механа „Чапая“ посрещат гладните си гости с великолепна скара, чиято тайна е в специалните подправки. Домашната гроздова и кайсиева ракия допълват чара на угощението.
Заслужава си туристът да дойде тук и заради бистрата изворна вода, пищната зеленина и царственото спокойствие.
Жителите на селото са около 500. Кипра носи името си от 1934 г. и означава красива, стройна млада жена в хубаво облекло. Преди това селото се е казвало Тъптък, което идва от лично име на тюркски. За първи път като Табдъ то се споменава в османските регистри през 1573 г.
Поселища тук и в околностите обаче е имало още през каменно-медната и бронзовата епоха. Траки и римляни по-късно оставят своя отпечатък върху живота на хората, като в района са намерени десетки артефакти, които може да привлекат вниманието на гостите на Кипра. Сред тях са селище от каменно-медната епоха в източна посока и тракийски некропол от V в. пр. Христа. Той е на самото Франгенско плато, в северозападна посока. Археолозите са открили там четири оброчни релефа, в чест на тракийския бог-конник Херос.
Снимки Община Девня и авторката
