В един от най-големите карстови райони в Северна България – Карлуковският пролом, ви чака пътуване в друго измерение. Районът в община Луковите е пълен със скални мостове, дупки и пропасти, интересни скални образувания, повече от 280 пещери и 3 скални манастира. Тук се намира и най-дългият пещерен тунел в страната – Проходната пещера, длъга цели 262 м. Там са открити следи от човешко присъствие още от ерата на неолита и енеолита.
Пещерата е леснодостъпна и леснопроходима. На 112 км от София - на 2 км от с. Карлуково, в посока град Луковит има отклонение, което води към един от входовете й. Проходна е естествено осветена, а изваяните от природата отвори в тавана – „окната“, правят пещерата уникална. Разположени един до друг, с еднаква бадемовидна форма, те удивително приличат на огромни очи, които сякаш се взират в посетителите. Неслучайно местното население ги нарича “Очите на Бога”. Гледани под определен ъгъл, те наподобяват лице, свело поглед надолу, а при влажно време от тях сякаш се стичат “сълзи”. Изправен пред този природен феномен, човек остава удивен и леко развълнуван – невероятната симетрия и разположение на „окната“ навяват страхопочитание и чувство за мистерия.
В деня на пролетното равноденствие – 21 март, през „окната“ минава слънчев лъч, който попадащ върху съд с вода и препраща към някогашни обреди, извършвани на това място от древните обитатели на пещерата. Магнетизмът на „погледа” привлича не само туристите, и кинорежисьорте - тук е снимана сцена от филма "Време разделно", както и много други български и чуждестранни ленти.
Само на около час път от Очите на Бога се намира и един от най-красивите манастири в Западна Стара планина - Врачешката Света обител "Св. Четиридесет мъченици", чиито монаси са допринесли за запазването на българското културно наследство.
Манастирът е разположен на брега на река Чешковица, под връх Мургаш.Той е построен през 13 век след победата на цар Иван Асен Втори над епирския деспот Теодор Комнин. По време на турското робство той е опожаряван неколкократно, а при набезите на кърджалиите през 18 в., е сринат до основи. В края на 19 в. Врачешкия манастир е възстановен, след като Богородица се явила на местен младеж, докато пасял стадото си под манастирската круша и му поръчала да възобнови обителта. Поне така твърди легендата. След видението на мястото започнали разкопки, при които били открити основите на манастирски храм, кости на убити монаси, части от дървен полилей, кадилница и неповредена икона на Богородица, датирана от 17 в. През 1891 г. върху основите на стария храм била построена малка църквица, а постепенно около нея бил изграден манастирският комплекс.
