Само на 32 километра от София, във Войнишката махала на град Сливница, има необичаен музей. В него могат да се видят над 1200 експоната – уникални минерали, фосили и живи изкопаеми, някои от които са на възраст милиони години.
Експозицията е изложена в дома на доц. Здравко Илиев и съпругата му Христина, които повече от 20 години са събирали тези съкровища от всички краища на България и света. Стотици видове полускъпоценни камъни - ахати, кварцове, гранати, берили, ясписи, аметисти, кехлибар и пустинни рози, пълнят витрините, редом до уникални експонати от морското дъно - древни вкаменелости, половинметрови черупки от миди, сини корали и раковини във всевъзможни цветове и форми.
Сред изобилието от „камъни“ и друзи може да се види и минерал, който няма нищо общо с обичайния вид на рудите и полезните изкопаеми – палигорскит, открит във врачанския рудник Седмочисленици. Научното му название е магнезиев воден силикат, а популярното – планинска кожа. И наистина, когато го вземеш в ръцете си, имаш чувството, че държиш истинска кожа, сбръчкана и изсъхнала.
Музейната сбирка на Здравко и Христина е не просто хоби, а част от живота им. 80-годишният вече доц. Илиев е работил като геолог в Маджарово в Източните Родопи и рудник Седмочисленици, участвал е в геоложки експедиции в Конго, Лаос, Виетнам и Нигерия. Над 3 десетилетия той е преподавал в Геолого-географския факултет на Софийския университет, паралелно с научната си дейност да изследва геоложката характеристика на земните недра и мисията си да популяризира опазването на геоложките феномени в България.
Страстта на съпругата му – учител по професия и призвание, са подводните обитатели. За историята на всеки от експонатите в „нейната секция“ на музея тя може да говори с часове, а най-голямата й гордост са двете черупки на октоподи – наутилус, изложени на видно място в сбирката. „Това не са фосили, а амонити – черупки от главоноги мекотели, обитавали Земята преди 400 милиона години. Наутилусът е „живо изкопаемо“, оцеляло от ерата на девона до наши дни - сега се среща само на островите Фиджи и Филипините“, емоционално разказва Христина.
Макар че музеят няма входна такса и е отворен за всички, за него няма информация в туристическите справочници. Въпреки че за учениците от Сливница той често се превръща в класна стая, където се провеждат уроците им или получават дипломите си в края на учебната година.
Сбирката на Здравко и Христина е и своеборазен филиал на столичния музей „Земята и хората“ - научни работници често гостуват на семейството ентусиасти, вземат оттук експонати, които да изследват за разработките си, а периодично, в продължение на месеци, част от минералите „гастролират“ в София, като част от тематични изложби.
