Невяна Троянска
Истинско чудо на природата крие гората край врачанското село Лиляче. Огромна скална арка с впечатляващи размери и форми, изваяни през вековете без намесата на човешка ръка. Божият мост – един от най-красивите карстови феномени в България, се намира само на 15-ина километра от Враца, но малцина от гостите на областния център са стигали до него. Повечето дори не подозират за съществуването му, а мнозина от хората, които са чували за Божия мост, се отказват да го видят с очите си заради трудния достъп до невероятното скално творение.
А гледката си струва!
Огромна каменна арка с дебели и мощни колони се извисява на 20 метра над земята.
Под дебелия свод природата е оформила просторна „зала“, озарявана от отблясъците на слънцето и водата в няколко малки езерца.
Във вътрешността на скалния мост се виждат различни пещерни образувания - скални колони, кубета, ниши и кухини по стените, в които – твърди се - гнездят бухали, кукумявки, скални гълъби, прилепи и други птици.
Има различни версии за произхода на името на моста. Според една от тях то идва от годините, когато реката ставала пълноводна и отнасяла всички мостове по пътя си, освен този, защото бил под закрилата на Бог. Друго тълкувание е израз на преклонението пред природния феномен и признание, че подобно чудо може да бъде само Божие творение.
Преданията разказват, че Божият мост наистина е служил за мост, по който минавал стар римски път. За това свидетелстват останките от антична крепост в единия край на моста и каменните плочи – като огромни, разместени от времето „павета“, които могат да се видят край черния път, водещ до природния феномен.
Всъщност, Божият мост е остатък от карстова пещера, образувана сравнително близко до повърхността от подземния път на Лилячка река. С течение на времето таванът на пещерата на места се е срутил, „отваряйки“ за човешките очи „залата“ под свода. Частичните останки от тавана образували над старото легло на реката уникална скална арка с дължина 125 метра.
Повърхността на моста е покрита с дървета, храсталаци и треви, така че, ако се движиш по него, може изобщо да не заподозреш какво чудо се крие в краката ти. Буйната растителност по околните склонове допълнително скрива от очите ти скалния феномен, описан от Братя Шкорпил още в края на 19 век и обявен за природна забележителност през далечната 1964 г.
Днес до Божия мост има изградени два екомаршрута - през село Лиляче и от село Чирен, а подстъпите към каменната арка са оформени в пътеки с дървени перила. И... толкова.
Улицата в Лиляче, от която тръгва пътят към Божия мост, със сигурност не е виждала асфалт повече от половин век. С две думи – дупки, дупки и тук там път.
След края на селото пък трасето е от „ерата“ на Белчо, Сивушка и Боне Крайненеца – прашен път, който се вие сред полето край зеленясала бара. При дъжд със сигурност не може да се прегази с нормална кола.
За наш късмет лятната жега бе напекла земята и пътят бе твърд като бетон на самолетна писта. „Самолетът“ ни обаче - 22-годишен „Голф“, безпроблемно издрапал пътя до Глухите камъни и още ред черни селски пътища, „кацна“ още след първите 500 метра. Причината – купчини чакъл, като огромни къртичини, препречваха движението. Бяха изсипани точно по средата на пътя към природния феномен. Явно някой свише искаше да се поизпотим здраво, за да видим Божия мост.
Малко по-късно стана ясно и Кой? е скрехнал за туристите изживяване в стил „Пътят Камино“. На разклона между две селски „магистрали“ се кипреше указателна табелка. Миниатюрна, дървена, с надпис: „1,6 км - Божият мост/God's bridge“, и емблема на ГЕРБ над него. Точно като лъжица политически катран в кацата с мед на българския туризъм!
Остава да видим дали и кога купчините с чакъл ще се превърнат в истински път към Божия мост...
