Странджа – загадъчна и омагьосваща, съкровищница, която пази следите на минали епохи – живи и застинали. Сред тях е и тракийското мегалитно светилище Голям камък или Марков камък. Древното култово съоръжение се намира в землището на село Долно Ябълково, на полегат склон, източно от връх Китка.
Марков камък или Голям камък в Странджа е следа, оставена от древните обитатели на земите ни, една от стотиците подобни, но отличаваща се с внушителните си размери. Представлява мегалитен валун с височина 8 м, който е закрепен върху две други скали, така че под него се образува процеп. На върха на скалата са издълбани две продълговати жертвени ямки с формата на стъпки, които, според народните поверия, се пълнят с лековита вода. Местните хора ги наричат „очите на Бога“. Вярва се, че дъждовната вода, която се събира в ямките, е лековита и помага при безплодие и проблеми със зрението. А ако се провреш през процепа под валуна - „провиралката“, ще бъдеш здрав през цялата година.
Мегалитното съоръжение е датирано от XII– VII век пр. Хр. Предполага се, че камъкът е принадлежал към тракийско светилище от ранната Желязна епоха, което се е намирало на същото място около XII век пр.н.е. Откритите на място артефакти дават основание да се смята, че то е било свързано с култа към Слънцето, плодородието и Великата Богиня Майка.
В миналото всяка пролет край мегалитния валун се правел голям събор, където се е давал курбан и са се палели големи огньове. Според местното население датата, на която се е организирал съборът, е 2 май (летният Атанасовден), а други посочват 6 май (Гергьовден). Марков камък е свързан с множество легенди. Една от най-разпространените от тях, е че Богородица е изпуснала камъка: Божията майка искала да помогне в изграждането на крепостната стена на Константинопол и понесла камъни в една престилка. Един от тях изтървала край Долно Ябълково. В наши дни мястото често се посещава от жени, които имат репродуктивни проблеми и вярват, че „богородичният“ скален отломък лекува безплодие. В миналото всяка година на 15 август, на църковния празник Успение Богородично, жителите на околните села се събирали край Големия камък за курбан и молитва.
Формата на мегалитния валун, наподобяваща космическото яйце - важен елемент от орфическата космогония, както и скалната арка в съседство, дават основание да се предполага, че са свързани с древен посветителен ритуал. Околния релеф образува обърната на северозапад отворена дъга, по която са разположени долмените, а Марковият камък се намира по средата на тази своеобразна дъга и представлява неин естествен център. Според археолозите, става дума за обособен микрорайон със свой култов център.
Мегалитното съоръжение е обявено за Природна забележителност през 1973 година. Изградена е и малка стълба, по която може да се изкачите на валуна, а околният терен е леснодостъпен и приятен за разходка, особено през пролетта.
За материала са използвани снимки от сайта https://uchiteli.bg/
