Невяна Троянска
Не са много българите, които са наясно къде точно се намира Провадия. А нищожна част от тях знаят, че само на 6 километра от Провадия преди 7000 години е бил основан най-древният град в Европа – Солницата. И не само. Още няколко европейски „най“ са свързани с това кътче във Варненско, което е съхранило до днес уникални свидетелства за праисторическата цивилизация, населявала нашите земи.
Освен че е най-древен, Солницата е първият град с крепостни стени, първият център за производство и търговия със сол и, образно казано, първият монетен двор на Стария континент. Защото преди 7 хилядолетия най-конвертируемата валута са били точно солните слитъци, произвеждани и съхранявани край днешна Провадия.
Около 5600 години пр. Хр. тук са се появили първите заселници, привлечени от солените извори, които бликали от земята. На практика Солницата е възникнала в центъра на най-голямото и единствено находище на каменна сол в Източните Балкани. То продължава да се експлоатира и днес, а праисторическото селище, което археолозите под ръководството на акад. Васил Николов проучват от 2005 г. насам, се намира на територията на завода „Провадсол“.
В епохата на халколита лесният достъп до сол в несметни количества е бил като джакпот за древните хора (не случайно изразът „солта е по-скъпа от златото“ е станал толкова популярен, че се е превърнал в клише). По онова време тя е била единственият познат консервант, с чиято помощ храните са се съхранявали по-дълго, без да се развалят, а кожите са се обработвали, за да могат да се използват в домакинството.
Не се знае как древните хора са открили солените извори, но съвсем скоро, след като се заселили край тях, започнали да се възползват от благата им. Първоначално - за собствени нужди, а по-късно и за търговия.
Най-ранните обитатели на Солницата - около 250-300 души, произвеждали солта в домовете си, като пълнели керамични съдове със солена вода, а после я изпарявали на огнищата. Така било поставено началото на най-древния солодобивен център в Европа, при това с използвана и до днес технология.
Преди 7000 години цялото селище произвеждало годишно около половин тон от „бялото злато“. Две-три столетия по-късно технологията била усъвършенствана, производството - изнесено извън селището, а добивът се удвоил, достигайки 1 тон годишно.
В т.нар. производствен център археолозите са открили и проучили повече от 10 изпарителни съоръжения. Те са вкопани в земята и се състоят от няколко „коридора“, в които са нареждани висящи керамични съдове. Огънят под тях е правел процеса значително по-бърз и многократно е увеличавал добива на сол.
Около средата на V хил. пр. Хр. производството на сол край Провадия достигнало промишлени за епохата количества - при едно зареждане на съоръженията са били произвеждани до 5 тона твърда сол! В края на късния халколит в праисторическата „фабрика“ била „внедрена“ и нова технология – първообраз на съвременния добив в Поморийските солници. Били оформени големи басейни, в които водата се е изпарявала от слънцето.
Една от най-любопитните находки на археолозите са калъпите за „отливане“ на солни кюлчета, които могат да бъдат видени в Историческия музей в Провадия. Цилиндричните керамични съдове са с различна големина, от която се е определял номиналът на ценната суровина, която е изпълнявала ролята на първата европейска валута.
Развитието на технологията през столетията превърнало жителите на Солницата в монополисти на солния пазар и в най-богатите хора в Европа. Продукцията им се търгувала от Карпатите чак до Егейско и Средиземно море, за което свидетелстват откритите на територията на селището накити от черупки на мидите спондилус, които обитават топлите морета.
Според археолозите добивът и търговията със сол по това време са причина за натрупването по пътя на търговската размяна на изключителното „богатство” на престижни предмети в намиращия се на 37 км източно от Солницата Варненски халколитен некропол, където през 1972 г. бе открито най-старото обработено злато в света.
На практика, точно благодарение на производството и търговията, Солницата се е превърнала и в първия праисторически градски център на нашия континент и първият европейски град с крепостни стени.
Каменна цитадела на възраст 7000 години без аналог!
Снимка: Исторически музей - Провадия
Защото животът на древните аристократи далеч не е бил безметежен. Натрупаните от производството на сол богатства - съвсем логично, привличали и изкушавали нападатели от близо и далеч. За да бъде защитен градът, около 4700 г. обитателите му издигнали защитна стена от огромни скални късове, обградена с дълбок ров. Макар видимо стабилна и доста тежка, за да спре нашествениците, първата крепостна стена на селището била разрушена от земетресение.
Около 4600 г. жителите на Солницата издигнали нова крепостна стена – с по-здрава основа и по-малки камъни. Тя била висока около 4,5, широка между 2 и 3,5 метра и ограждала площ от около 4 декара, в които селището продължавало живота и производството си.
Останките от първата защитна стена не били разчистени и – целенасочено или не, представлявали допълнително препятствие за похитителите, които не спирали опитите си да завладеят богатствата на града. Огромните скални късове могат да се видят и днес – там, където ги е захвърлила природната стихия.
За зла участ новата крепостна стена също била срината от поредно земетресение, а, за нещастие на древните жители, трусът съборил огражденията навътре към града, помитайки не само защитния вал, но и много жилища.
Третата отбранителна система, която издигнали, за да защитят Солницата вече нямала нищо общо с първите две. И се смята за уникално постижение на военната теория и строителното изкуство.
За да решат проблема със земетресенията, обитателите на последното къснохалколитно селище около 4450 г. пр. Хр. натрупали пръст на площ от 8 декара, а върху насипа издигнали каменен „кожух“. От него към подножието на могилата по напречни на склона линии струпали от по-едри и по-дребни камъни, изграждайки радиални стени, високи по 2 метра.
Разстоянието помежду им било едва метър – метър и половина, а задачата им била да разбият на малки групи от по двама-трима души атакуващите неприятели, образувайки своеобразни коридори, които не позволяват се организира масова атака по склона. При разкопките в тези своеобразни коридори изследователите на терена са открили много човешки останки и над 2000 костни и каменни върхове на стрели.
Според археолозите животът в солодобивния комплекс прекъсва в края на халколита - около 4250 г. пр. Хр., поради общото засушаване на региона и пресъхването на солените извори. И днес обаче набезите срещу Солницата продължават. Но не в търсене на сол, а на злато.
В промеждутъка между археологическите сезони иманяри атакуват могилата край Провадия. Преди старта на разкопките през лятото на 2022 г. търсачите на съкровища се прокопали тунел с впечатляващи размери. „Усилията им са напразни, защото най-ценното в Солницата е самият праисторически град, но въпреки това иманярите не се отказват“, коментират археолозите...
През 17-те години, в които продължават разкопките, и наши, и световни учени са категорични за ролята и значението на Солницата за развитието на европейската цивилизация. Както често се случва в България обаче, средствата за изследванията на този уникален обект на достигат, а учените са принудени да разчитат на дарения, за да подпомагат дейността си.
Въпреки огромния интерес към откритията на археолозите, посещенията на Солницата са възможни само в кратък период от годината – през лятото, докато на обекта се извършват разкопки. През 2022 г. желаещите да видят първата цитадела в Европа и да научат повече за живота и бита на праисторическата цивилизация, населявала днешните български земи, имаха шанс да го сторят (на малки групи от по 10-15 души в интервал през 2 часа в работните дни) в продължение на два месеца – през юли и август.
А на 22 септември, в традиционния Ден на отворените врати по случай празника на независимостта на България, екипът на акад. Николов посрещна в Солницата над 1500 посетители!
