Стига толкова тичане! Ако забързаният ход на ежедневието неусетно ви е увлякъл и сте се оказали в капан от безкомпромисни графици и сипещи се задачи, значи е време за промяна. Не забравяйте, че колкото и задължения да имате, вашето здраве и спокойствие са най-важните ви ресурси и задача №1 трябва да бъде да ги запазите непокътнати. За съжаление, ние не можем да ви дадем много новаторски съвети в тази посока. Имаме само един, но за сметка на това, изпитан и универсален – пътувайте, пътувайте, пътувайте!
Смяната на обстановката и красотата на сменящите се, непознати за очите, пейзажи, са научно доказано средство за борба със стреса. Започнете с малки стъпки – само за един уикенд можете да се запознаете с уникално архитектурно наследство, да се впуснете 200 000 години назад във времето на една красива пещера и да завършите малката си ваканция на едно от най-великолепните и красиви кътчета в цяла България. А за "база" на вашето бягство от ежедневието ви предлагаме да изберете Ловеч.
Ловеч - град в сърцето на България, едно от най-старите населени места по земите ни. Следите от човешка дейност датират от най-дълбока древност, за което решаваща роля играе благоприятното разположение на града между планината и равнината, както и наличието на река. Откритите в ловешките пещери останки свидетелстват за активно човешко присъствие от старокаменната, новокаменната, бронзовата и желязната епоха.
Градът е възникнал върху останките на тракийското селище Мелта и римския град Президиум. През Римската епоха Ловеч е бил част от едни от най-важните транспортни връзки в региона: Ескус-Тримонциум и Сердика-Одесос. Част от стария римски път все още може да се види в околностите на града. По време на Първата и Втората българска държава Ловеч се превръща в една от най-важните крепости на държавата. Крепостта е разположена върху хълм, който по-късно е наречен Хисаря. Точно тук, след победата на армията на Асеневци над византийците, е подписан мирният договор, който отбелязва признаването на Втората българска държава. Ловешката крепост е и една от последните, завладяни при османското нашествие.
По време на османското владичество Ловеч се превръща в процъфтяващ търговско-занаятчийски център - наричали го „Алтън Ловеч“, Златният Ловеч. През Възраждането, освен че бележи икономически просперитет, градът става и център на духовно израстване и революционна дейност. Манастирът „Рождество Богородично“ и откритото през 1870 г. читалище „Наука“ са в основата на културното възраждане, а в квартал Вароша са открити безплатни и общодостъпни за всички желаещи училища.
През този период, 1874 - 1876 г., по поръчка на Османската империя, е построен прочутият Покрит мост на Колю Фичето - единствен по рода си на Балканите. Мостът е бил транспортна и пешеходна връзка между старата и новата част на града. В строителството му на доброволни начала се включват много местни жители, а по инициатива на Занаятчийската камара на Ловеч от двете му страни са наредени 64 дюкянчета и работилници. Голям пожар унищожава съоръжението почти до основи през август 1925 г. Възстановен е като железо-бетонна конструкция през 1926-1931 година, а през 1982-ра е възстановен в сегашния си вид - реплика на оригиналния мост на Колю Фичето.
И днес мостът свързва квартал „Вароша“ със съвременния град и е една от емблемите на града. Минавайки по него (Покритият мост е пешеходна зона), се потапяте в отминалите времена - Архитектурно-исторически резерват „Вароша“. Стръмни калдъръмени улички, дюкянчета, дворове, потънали в здравец и чимшир, красиви двукатни къщи, от прозорците на които надничат мушката и сакъзчета. Всяко кътче тук е спомен, но може би най-забележителната част на Вароша е комлексът Драсова и Рашова къща.
Двете къщи са принадлежали на заможни ловешки семейства и цялата атмосфера около тях неусетно ни пренася към нравите и бита на миналите векове. Драсовата къща е строена в първата половина на ХIХ в. и е една от най-типичните за района и запазени в архитектурно отношение сгради. Експозицията пресъздава домашната уредба на заможно търговско семейство в периода на преход от традиционния възрожденски към градския бит, със силно западноевропейско влияние. Съседната Рашова къща е от почти същия архитектурен тип, построена е около 1835 г. и е завещана на Историческия музей от последния й собственик Ненчо Рашев - културен деец, музикант, събирач на народно творчество.
Южно от Ловеч и като част от Архитектурно-историческия резерват Вароша се намира пък хълмът Хисаря, наречен така по време на османското владичество. Там са запазени останки от средновековна крепост, която продължава да е обект на археологически проучвания. Тя е от времето на Римската империя, когато на територията на днешен Ловеч е изградена и функционирала римска пътна станция - „Президиум“. За строежа й са използвани естествените форми на околните скали с цел да се направи труднодостъпна за вражеските войски, като основите са изградени направо върху скала. В района на крепостта са открити останките на седем църкви. Най-ранната от тях се датира от V-VI в., а архитектурният й план е много интересен и рядко срещан. При разкопките са открити ценни колекции от монети, както и други предмети от бита на средновековния град.
В североизточна посока от Ловеч, на около 15 километра, се намира една от най-големите български пещери - Деветашката. Размерите ѝ са наистина внушителни - дълга е над два километра, висока около 60 метра, а общата ѝ площ е повече от 20 декара! На около 40 метра от входа ѝ се намира зала с площ 2400 кв. м, с внушителни сводове и красиви пещерни образувания. Пещерата става известна на учените още от първите десетилетия на XX в. Археологическите проучвания показват, че е заселена от хората още в зората на човешката история - преди 200 000 години, и била обитавана и през късния палеолит.
Деветашката пещера е сред пещерните находища с най-богати останки от новокаменната епоха, когато хората вече започнали да правят и глинени съдове. Била е обитавана и през бронзовата и ранножелязната епоха, дори през римския период. От II до IV в. е служела за тракийско светилище. Причината за това са благоприятни условия за живот, тъй като е изключително просторна, сравнително суха, защитена от силни въздушни течения, а наблизо тече пълноводна река, от която нейните древни обитатели са си набавяли риба. На тавана на пещерата има седем огромни отвора, известни сред местните хора като „Окната“.
В близкото миналото, до 80-те години на ХХ век, пещерата е била засекретен военен обект - изплзувана е за съхранение на храни от държавния резерв и за разполагане на ракетни установки. Днес тя е един от най-посещаваните туристически обекти в България, обявена за Природна забележителност през 1996 г. Освен с археологическите си находки, Деветашката пещера е известна и с многообразните от обитатели. Тя е дом на хиляди бозайници, земноводни и птици, като голяма част от тях са включени в Червената книга. Заради размножителния период на обитаващите я животински видове, пещерата е затворена за туристически посещения през юни и юли. Природната забележителност е дом и на хиляди прилепи и едно от трите най-важни убежища в Европа за тях - в нея зимува колония от 35 000 екзепляра, а някои от видовете са застрашни от изчезване в световен мащаб и са включени в Червената книга.
В сърцето на Деветашкото плато, недалеч от село Куршуна, се намира и още едно уникално място - Крушунските водопади. Без преувеличение, това е едно от най-красивите места в България. Сред девствената дива природа, непокътната от цивилизацията, пред очите ви ще се открият гледки, която е безсмислено да ви описваме – просто трябва да ги видите с очите си. Крушунските водопади са най-голямата в страната водна травертинова каскада с много прагове и басейнчета, богати на растителни и животински видове. Главният водопад се спуска от височина 20 м. Изградена е еко-пътека, по която може с часове да се любувате на кристалната вода на водопадите и свежо-зелената растителност в околността.
В красива последователност се редуват водопади, каскади, дървени мостчета и панорамни площадки към водопадите. Гледките са наистина омагьосващи. И малко проза - за разходката по екопътеката около Куршунските водопади има такса от 3 лева. Заслужава си, уверяваме ви! Макар и много по-малко известни от намиращите се в Хърватия Плитвички езера, Куршунските водопади не им остъпват по красота. И без грам шовинизъм, ще ви кажем спокойно - напротив: омайната синева на водите и цветните дъги под пръските на водопадите, потънали в зеленина, са гледка, която едва ли ще забравите, истински празник за сетивата.
За материала са използвани снимки от официалния сайт на Община Ловеч