Земите на Панагюрище пазят хилядолетна история. Те са виждали империи, битки, траки и българи. Първите сведения за град с познатото и до днес име са открити в турския регистър от 1576 г. Името Панагюрище произхожда от диалектната дума “панагюр“, която означава панаир. По онова време на брега на р. Луда Яна се е провеждал панаир. Други имена на града, използвани преди са Каменград и Отлуккьой. През Възраждането Панагюрище става културно и стопанско средище, както и един от основните двигатели на борбите за национално освобождение. Градът е център на IV революционен окръг. Местното население активно и смело се впуска в борба срещу Османската империя. В панагюрския край са действали някои от най-бележитите български революционери, като Георги Бенковски и Панайот Волов.
Родом от Панагюрище е и може би най-известната жена от борбите за Освобождение – Райна Княгиня. Тя става един от символите на неподчинението и порива към свобода, защото ушива главното въстаническо знаме на Панагюрския революционен окръг и го развява редом с Бенковски. В Панагюрище и до днес е запазена родната къща на Райна Попгеоргиева. Тя е от средногорския тип асиметрична къща и си заслужава да се посети. На първия етаж има предмети, свързани с живота и делото на Райна Княгиня, а етнографската експозиция на втория етаж е реалистична възстановка на интериора от времето, когато възрожденката е живяла там.
Други къщи-музеи в Панагюрище са: Тутевата къща, Дудековата къща и Лековата къща. Всяка от тях впечатлява, освен със специфична и красива архитектура, и с интересна история.
В Тутевата къща се обявява началото на Априлското въстание. Тя е била квартира на Бенковски и сборен пункт на много възрожденци. В деня, когато въстанието започва, Георги Бенковки, Панайот Волов, Захари Стоянов и Георги Икономов излизат въоръжени, с възгласи за бунт срещу османското робство.
Лековата къща блести със своята стенография, украсяваща както външните, така и вътрешните стени. Къщата е била собственост на Иван Леков – богат търговец и деен участник в революционното движение. Дори Аполстола я е посещавал няколко пъти.
Дудековата къща е от пловдивски тип със симетрична архитектура. Богатата вътрешна украса и експозицията от луксозни за онова време предмети, показват зараждането на градско общество и начин на живот. Къщата ,е свидетел и на драматичните събития от 30 април 1876, когато заради нападение от башибозуци, децата, жените и старците се укриват там.
За българската история най-съществени са събитията, които се случват през Възраждането, но панагюрските земи познават и по-стари народи и събития. Векове преди Национално-освободителните борби, много преди да се зароди Българската държава, там са живели траките. Най-бляскавото доказателство за тяхното съществуване, намерено в района, е Панагюрсткото златно съкровище. Според археолозите то датира от края на IV-ти, началото на III в. пр.Хр. Състои се от 9 части – 1 фиала (блюдо), 7 ритона (чаши) и една амфора.
Всеки от предметите има красива украса и изключително прецизна орнаментика. Предполага се, че съкровището е сервиз, който е служел за религиозни ритуали. Върху съдовете са изобразени сцени от древногръцката митология, което показва общите вярвания и връзката между тракийската и елинската култура.
Не е доказано къде и кой е изработил майсторския сервиз. Теориите са две. Според едната е направен в малоазийския град Лампсак, а според другата - това се е случило в златарско ателие в района на Панагюрище.
Дълго време съкровището не е било в града. То е открито от тримата братя Петко, Павел и Михаил през 1949 г. докато са извършвали изкопни работи в тогавашната керемидена фабрика. Щом го намират, те внимателно го изваждат, измиват на реката и го предават на околийския началник. Както казва един от братята, „Ако беше се паднало на злобни ръце, немаше така да стане“. И наистина, днес имаме възможността да се радваме и да изучаваме тази огромна находка благодарение на тримата честни братя.
След като те го предават, тогавашното ръководство решава да изложи съкровището на витрините на местната хавлиена фабрика, която е била в центъра на Панагюрище. За няколко дни сервизът стои там, но когато от Пловдивския исторически музей разбират за съществуването му, решават да го вземат. Златото е пратено в Пловдив и за дълги години напуска родното си място. След това се съхранява в Националния исторически музей в София.
Днес в Панагюрище могат да бъдат видяни копия на съкровището, а оригиналът е там само за 1 или 2 месеца от годината, през другото време пътува по музеи из целия свят.
