Валя Кулишева
Амстердам е всепризнатият център на Нидерландия, с атмосфера и самочувствие за това, но правителството и кралското семейство са в Хага - град-резиденция, голям, но спокоен мегаполис на брега на морето. Когато човек днес се разхожда не само в старата част - сърцето на града, но и по съвсем модерните широки булеварди, трудно би могъл да си представи, че по време на оживена търговия и развиваща се индустрия в близкоразположените градове Лейден, Гауда, Делфт и, разбира се, Амстердам, Хага е била просто едно село. И така до ХVI в., когато градът преживява бурен подем.
Разказът ми е за високи хора, хора с висок дух от ниска земя. Холандците открай време много ги бива в управлението на водите и в облагородяването на околната среда. От една мочурлива местност те са създали очарователно красив град – Амстердам. Ние, българите, сме специалисти в обратното - можем да превърнем всяка красива природна местност в бунище.
Непрекъснатата борба с бурите и приливите е възпитала у местното население дух на активно сътрудничество и взаимопомощ, изградила е култура на толерантност и компромиси и в същото време на нетърпимост към авторитети и към всяка проява на големеене. Пред нещастието всички сме равни и никой няма да ни помогне, затова трябва да си помогнем сами. Ако не работим заедно за укрепването на дигите, водата ще наводни не само нивата на комшията, но и моята.
Така в общата неволя се ражда самоуправление, основано на истински либерални и демократични принципи – ценна придобивка, която прагматичните холандци успяват да запазят през вековете до ден днешен. Предприемчивият им дух, любопитството и отвореността към света пък ги превръщат в една от най-могъщите морски и икономически сили, с колонии и търговски станции по цял свят.
Затова днес холандците са богати и живеят добре – защото са независими, предприемчиви и инициативни, защото разчитат само на себе си и ценят неща като образованието, упорития труд, амбициозността и кадърността. И, разбира се, не на последно място - защото са пословично пестеливи. Прахосването на пари е белег за показност, а холандците не са по показността и фукането.
А ние, българите, сме бедни и си оставаме такива, защото все се възприемаме като жертви и все чакаме някой да дойде отнякъде и да ни "оправи". В същото време избиваме комплекси, като си купуваме неща, които не би следвало да можем да си позволим. Защото, за разлика от холандците, сме ужасно показни и обичаме да се фукаме с материалните си придобивки. На фона на коравите, обдухани от северния вятър холандци или датчани, ние, българите, сме доста кекави и разглезени.
Да няма нищо скрито-покрито е толкова важен принцип, че дори голите сцени в холандските филми са натурални, без цензура. На плажа хората без свян и прикриване преобуват мокрия си бански – ние го намираме за шокиращо, но за тях това е най-естественото нещо на света.
В центровете на градовете на най-неочаквани места (аз ги снимах на самия градски площад, пред вратата на Съдебната палата) са монтирани писоари на открито. Първоначалното възмущение бързо преминава в одобрение, когато човек установи колко практично е това решение, особено след като си изпил няколко Heineken-а.
Прагматичност – това е думата, която най-пълно и точно описва холандския манталитет. Датският е същият, но още не са дорасли до това да кукнат по площадите писоари outdoor.
В Холандия възрастните хора остават активни и над 70-80 години и причината не е само високият стандарт на живот. Просто отговорността за собственото им здраве е повече тяхна лична, отколкото на холандското здравеопазване.
Холандия е пълна скука откъм география - ниска и равна като тепсия. Толкова ниска, че една голяма част от територията й е под морското равнище. (Ако това равнище вземе, че се вдигне, ще ги залее като потоп. Тогава току-виж поискали убежище на Балканите и ще им го върнем тъпкано, задето сега не ни щат.)
Страната на лалетата, каналите и вятърните мелници е почти три пъти по-малка от България и е щяла да е още по-малка, но хитрите холандци отвоювали части от морето, като ги пресушили и ги превърнали в обработваеми земи.
Нидерландия е единствената държава, в която думата “секс”, изречена на обществено място, се възприема нормално и не поражда обръщането на глави. Респектиращата либералност по отношение на секса е довела холандците до убеждението, че това е естествена човешка потребност и не трябва да се срамуваме, когато говорим за нея. В Амстердам има Музей на еротиката, но и Музей на секса. Витринната проституция е типична само за Холандия и не може да се види никъде другаде.
Всеизвестна е и либералната политика на Нидерландия към наркотиците - най-разнообразни по цена, произход и качество, така наречените "леки дрогаи" се предлага свободно на местата, наречени "кофишоп". Главната задача на холандската политика по отношение на наркотиците е да предпазва употребяващите наркотици, тяхното най-близко обкръжение и обществото като цяло. В този контекст към леките наркотици се прилага съвсем различен подход от този към твърдите. Холандците се гордеят със своята либералност към всички човешки пороци, именно защото са човешки: независимо дали ще проституираш, дали ще вземаш наркотици или си гей, това си ти и твоето решение, към което трябва да се отнасяме с разбиране.
Когато навлизате в Нидерландия, вие не попадате в поредната европейска страна, а в чудото Холандия - най-гъсто населената държава в Европа. Площта й е само 41 160 кв. км, а е дом на повече от 16 милиона души. Въпреки, че заема едва 0.008% от световната суша, тя е трета в света по износ на селскостопански продукти след САЩ и Франция. Холандската икономика се нарежда на шесто място в ЕС и на 15 място в света. Ротердамското пристанище е най-голямото в Европа, а амстердамското летище “Схипсхол” е четвъртото най-натоварено летище на Стария континент.
Единствената държава в света с две столици – Хага и Амстердам, тя е популярна и с две имена – Нидерландия и Холандия. Холандия всъщност е провинция на Нидерландия и за всеки холандец е въпрос на чест любезно, но настоятелно да ви поправи, когато употребите по-популярното и неправилно название. И докато навсякъде пише, че официалната й столица е Амстердам, то в Хага заседава парламентът, там е седалището на Генералните щати и на Държавния съвет, там живее кралицата, там се приемат и чуждестранните посланици. Министерствата и всички чужди посолства са там, а също така и Върховният съд.
Хага е седалище и на няколко институции на Обединените нации: Международния съд, разположен в Двореца на мира (Vredespaleis), чието построяване е финансирано от американския бизнесмен и филантроп Андрю Карнеги; Международния трибунал за военните престъпления в бивша Югославия; Международния наказателен съд; Организацията за забрана на химическите оръжия. Други важни международни организации в Хага са Европол и Хагската академия по международно право. Всъщност, Амстердам е сърцето на държавата, а Хага – административният ѝ център.
Проблемът с наименованието обаче е не по-малко интересен. Да се използва Холандия като синоним на Нидерландия е неправилно. Холандия всъщност е регион в Западна Нидерландия, разделен през 1840 г. на две – Южна и Северна Холандия. Погрешната употреба се корени във факта, че Холандия е бил най-силно развитият район на страната още по времето на Обединените провинции (1581-1795). Самото име Холандия пък идва от холандското “holt-land”, което означава “гориста земя”, тъй като в миналото некултивираните северозападни земи на Нидерландия били покрити с гъсти гори.
Когато римляните достигнали устието на Рейн през 50 г. пр.н.е., те се озовали в равен, блатист район, в който нямало нищо поради влиянието на неспирните северни ветрове. Забелязали обаче няколко дрипави племена, които преживявали в тази забравена от бога земя чрез лов и риболов. Централната част била заета от батавите, а северната – от фризите.
Римляните не харесали мочурищата и честото навлизане на Северно море в ниските земи, но били длъжни да ги покорят, за да продължат напред. След краха на Римската империя през 476 г., Нидерландия преминава във владение на Франция. Когато през 1555 г. Шарл V абдикира, на трона се възкачва неговият син Филип ІІ, крал на Испания. Възпитан в южната страна, той не говорел нито френски, нито холандски и не се интересувал от проблемите на хората – на дневен ред стояли походите на Кортес и Писаро в Новия свят, които можели да му донесат злато.
Чуждото господство и тежкото положение в страната предизвикали избухването на Нидерландската буржоазна революция още през 1566 г., което я прави първата в света, предшестваща английската и френската. През 1579 г. се създават Обединените нидерландски провинции – първата в историята федеративна република, праобразът на днешна Нидерландия. Привличайки на своя страна англичаните, отколешен враг на Испания, холандците побеждават и по суша и по море, което принуждава Филип ІІ да признае независимостта на Нидерландия. Това дава възможност на свободния народ да концентрира своите усилия върху развитието на държавата и резултатите не закъсняват.
В науката и изкуството се раждат гениалните Еразъм Ротердамски, Барух Спиноза и Рембранд. Двадесет години от своя живот тук прекарва и Рене Декарт, написвайки “Разсъждение за метода”. В икономическо отношение Нидерландия изпреварва Великобритания и дори нейния флот и когато Испания забранява на холандските кораби да акостират в португалските пристанища, те окупират Индонезия и я правят своя база в Южните морета. Вилем Янц пръв достига бреговете на търсената от всички Австралия, Абел Тасман открива остров Тасмания и Нова Зеландия, а група холандски предприемачи основават колонията Нови Амстердам в Северна Америка.
През 1602 г. Йохан ван Олденбарневелт учредява Източно-Индийската компания, последвана през 1621 г. от Западно-Индийската компания – първите в света интернационални компании. Това обаче предизвиква завистта на великите сили и след множество войни с Англия, Испания и Франция, по времето на Наполеон последната отново окупира Нидерландия. След поражението му страната връща свободата си и от 1830 г. насам е позната под наименованието Кралство Нидерландия.
Недостигът на земя винаги е бил проблем в Нидерландия. От древни времена холандската история е белязана от борбата на човека с морето. Няма друга държава в света, на която близо 1/3 от територията й днес да е под морското равнище; най-ниската й точка е -6,7 м, близо до Ротердам.
Още първите й обитатели отвоювали близките до бреговете части, като издигнали обикновени валове и насипи. Първите диги били построени през ХІ-ХІІ в. Полдерите, или завоюваната от човека земя, се увеличила през периода ХV-ХІХ в. В помощ на човека идват и мелниците. Тук те не изпълняват дейността, с която ние сме свикнали да ги асоциираме. В Нидерландия мелниците са по същество помпени станции, отводняващи преградената от дига земя с помощта на вятъра. След това мястото се засипва с пясък, върху който се засаждат чимове с трева. По този начин се създават пасищата за многобройните стада крави в Холандия, а тревата е винаги тучна и зелена, поради все още избиващата по малко отдолу вода. Когато мястото пресъхне съвсем, вече е готово за засаждане с продукти или за строеж.
Най-напред отидохме в Двореца Биненхоф и Хагския площад със статуята на Вилхелм Оранск. Биненхоф е най-старата сграда на парламент в света, която функционира до днес. Представлява комплекс от сгради в градския център на Хага, намиращ се до езерото Хофвийвер. Биненхоф е най-старата част от Хага. Това е мястото, където през 13 в. е създаден градът.
С времето селището все повече просперирало и се превърнало в център на текстилната и пивоварната индустрия. На това място германският принц Вилхелм ІІ решил да построи красив замък, но преди да успее да го направи, загива в битка. Неговият син - Флорис V, построил Залата на рицарите, откъдето днес кралицата отправя своето ежегодно обръщение. Пред сградата се издига фонтан със статуята на Вилхелм ІІ от 19 в. Малката кула, известна още като Кулата на министрите, е построена през 15 в. В миналото кулата е използвана като отбранително и наблюдателно съоръжение, склад и затвор. От средата на 19 в. тук се помещава кабинетът на министър-председателя.
Не пропуснахме и Кралската галерия „Маурицхойс“. Съдържа малка, бляскава колекция от големите холандски майстори на 18 век. Отдавна е признат за един от най-хубавите малки музеи в света. В момента колекцията се състой от около 800 картини, предимно на холандски и фламандски художници като Питер Брьогел Стария, Петер Паул Рубенс, Рембранд ван Рейн, Якоб ван Ройсдал, Йоханес Вермер и Ханс Холбайн Младия. В него са изложени "Изглед от Делфт" и "Момичето с перлената обица" на Йоханес Вермеер, както и "Урок по анатомия на д-р Николас Тюлп" на Рембранд - едно от първите платна, които му носят признание.
В Хага можете да видите най-голямата в Европа панорамна катрина на художника Хенрик Вилем Месдаг. За нас той е почти непознат - достатъчен повод, за да се запознаем с този интересен творец и школата в Хага, където има идеална възможност за това. Музеят на Месдаг е специално изграден, за да приюти това, което виждам. Накъде и да погледнеш, се вижда морето. Зад мен е градът, чува се от време на време и камбаната на града. Замисълът и неговата реализация са впечатляващи - панорамата е дълга 120 м, висока 14 м и представлява гигантски морски пейзаж, рисуван от близкото рибарско село Схевенинген. Създава илюзията, че си наистина на дюна посред плаж някъде в късния 19 век.
През 1880 година Месдаг е нает от белгийска компания да нарисува картината. Не е много ясно коя е компанията, но поръчката идва във време, когато тенденцията този тип картини масово да поръчват и рисуват, започва да затихва. Месдаг успява да завърши картината за близо година с помощта на жена му и на много ученици от училището по рисуване в Хага. През 1886 година компанията банкрутира и Месдаг откупува картината.
Това към момента е най-старата панорама в света, която е запазена в оригиналния си вид. Илюзията е впечатляващо истинска. Сякаш можеш да пипнеш пясъка, да стигнеш до морето, да усетиш бриза. Краищата на картината не се виждат, за да засилват внушението. Не може да бъде направена снимка, която да обхване цялата картина.
Намерихме време да посетим и курортния район Схевенинген. По всеобщо мнение той е най-красивият в Нидерландия. Внимание привлича изящен пирс с магазини и ресторанти и Паркът на миниатюрата Мадюродам.
Толерантност, спокойствие в забързаното ежедневие, красиви старинни сгради в различни архитектурни стилове, пленителни цветни градини и съвременен, модерен и космополитен град - това е Хага.
Снимки: Авторката
