Валя Кулишева
Със своята спираща дъха старинна архитектура, криволичещи канали и безкрайни тайнствени лабиринти, Венеция е един от най-привлекателните градове в света. Но освен спиращите дъха забележителности, не трябва да забравяме и храната в града с хилядите канали. Венецианската кухня със своите прости съставки, съблазнителни аромати и приказен вкус е една от най-добрите на планетата.
Във Венеция съм била много пъти, затова няма да повтарям вече разказваното от мен в други албуми. Този път наблегнах на шопинга и похапването. Обонянието ме заведе при малка пекарна, от която излязох с картонена чашка кафе и великолепни на вкус кифлички. В друга пекарна погледът ми бе привлечен от огромен плосък хляб, обсипан с маслини и розмарин.
Опитахме и ястие, което дожите задължително са хапвали в деня на Сан Марко. Ризото „Ризи е бизи” или простичко казано ориз с грах. И се почувствах като владетел на Венеция! Хапнахме и фегато ала венециана (дроб с лук) – най-типичното месно ястие за града. Задушен крехък телешки дроб с много малки лукчета. Както се досещате, виното е задължително!
Очевидно, поради местоположението на града до морето, има голямо изобилие от рибни ястия, просто овкусени със зехтин, оцет, чесън, магданоз и подправки. Въпреки че лагуната е известна с качеството и разнообразието на своята риба, следководната риба също е на почит.
Ризо неро (ориз със сос от тон), сардини, сепия, всякаква риба. Традиционни за Венеция са спагетите с миди, както и ризото със сепия. Не пренебрегвайте заведенията около рибния пазар - те не са толкова лъскаваи, но предлагат храна, приготвена от пресен улов.
От пазарите на Риалто и Киоджия в местните кухни се излива огромно разнообразие от морски същества. Не всеки е ял преди идването си във Венеция granseola (вид рак), garusoli (морски охлюви), amuse bouche или canoce (вид скариди, които приличат на насекоми и са много вкусни). Венеция определено е мястото да се опитат тези любопитни морски твари. Класическо венецианско блюдо е Gnocchi con granseola, garusoli al marinara.
Местни специалитети и вина опитвахме и в траториите и остериите. Много ми хареса тратория Al Vecio Canton между кампо Санта Мария Формоза и крайбрежната Скявони. Паста с пресни морски дарове, сочна пържола и вкусно просеко. Просекото е сухо пенливо вино от Италия, направено от специален сорт грозде – глера. Това е силно ароматен сорт, датиращ още от ерата на древния Рим. И в това е разликата между просеко и шампанско.
Не пренебрегнахме и биголи – вид дълга тънка паста с дупка по средата, която се поднася с аншоа и сос от малки лукчета. Ммм… Да не забравя да ви спомена за згропино – сладък лимонов диджестив, от който се пие малка чашка, веднага след като се нахраните.
Ето го и десертът: Дзаети (zaeti) - венециански бисквити от царевично брашно и стафиди, които се топят, щом ги вкусите. И тъй като обожавам италиански сладолед, направо заведох сина си в джелатерията Nico.
Време е за чикети (cicchetti) – типичен за Венеция ордьовър (хапки), който задължително се консумира с чаша вино. Представлява малки хапки от раци, месо, скариди или риба тон, към които може да има варено яйце, запържени зеленчуци, стафиди или кедрови ядки. Италианците не пропускат вечерния аперитив. Вечер и ние разпускахме с напитка и чикети в баровете в северозападното подножие на моста Риалто или с омбра - малка чаша вино. Когато искахме да сме в красива обстановка, отивахме в най-добрите барове и нощни клубове като Ардидос/Ardidos с най-готиния дизайн или в Skyline Bar за питие с гледка.
А кафето! Вкусът на кафето в най-старото кафене в Европа – кафене "Флориан" на площад Сан Марко, е незабравим! През целия XIX в. тук се изрежда литературната аристокрация на Европа: Жермен дьо Стал, Бенжамен Констан, Шатобриан, Стендал, Лорд Байрон, Шилер, Жорж Санд, Алфред дьо Мюсе, Чарлз Дикенс, Александър Дюма – баща, Теофил Готие.
Оноре дьо Балзак, виден поклонник на кафенето, казва за него: „Флориан“ е нещо средно между борса, фоайе на театър, читалня, клуб и място за излияния; той отлично съответства на многообразието от сделки в града и много венецианки въобще не знаят с какво се занимават мъжете им, тъй като те, когато имат да напишат писмо, отиват да го напишат там“.
Kато знак на особено уважение, управителят на салона с достолепна осанка - най-малко като на принц Филип, и с безупречно чисто и изгладено облекло, любезно ни покани да седнем срещу него на т.нар. Американски бар и да си поговорим. Той лично направи и поднесе кафето ни и ни накара да се почувстваме „избрани“. И оттогава досега търся да открия и да си купя от сорта на онова кафе, с божествения, особен и силен аромат, което имах щастието да опитам в кафене „Флориан“ на площад „Сан Марко“ във Венеция.
Пазарувах в малките местни магазинчета по главната търговска улица "Мерчерия", но и много време прекарах във Fondaco dei Tedeschi. Мерчерия съединява площад "Сан Марко" и моста Риалто. В сравнение с ярко осветения площад, там беше сумрачно и някак тайнствено. Дори бутиците на водещи в света модни дизайнери като Джан Франко Фере и Франко Дзанкан изглеждаха някак древни, лишени от докосването на времето…
Магазинче на венецианската модна къща „Роберта ди Камерно“ с рокли от фина вълна, оцветени в типичните за този град морскосиньо и небесно лилаво, привлече вниманието ми. Безупречно облечената продавачка положи огромни усилия, за да ме накара да пробвам някоя от изложените дрехи и успя. Излязох от бутика с красива синя вълнена рокля със златисти нишки и блуза със сребърни.
Имаше примамливи витрини с хубави неща, венецианско стъкло, венецианско сребро, кожени изделия, копринени тъкани. Исках да купя хубави колани за сина си и щом като открихме магазин за кожени изделия, спрях като закована. Пред витрината вече стоеше още някой. Един млад мъж. Изглежда кожените изделия също го интересуваха много, така се беше загледал в тях. Погледнах го бегло, но той не беше от мъжете, които можеш да погледнеш само веднъж. Беше хубав, тъмен, с южняшки мургава кожа. В очите ни проблесна истински интерес. Признах си: "Да, това е един необичайно очарователен италиански тип". Вече толкова отдавна не живея в Италия, развалих годеж с млад и красив мъж, който ме обичаше страстно и лудо, а все още Италия, езикът, музиката, хората тук продължават да ме вълнуват... И така ще бъде.
Купихме колани и вечеряхме заедно. Не помня някога да съм вечеряла по-приятно с някой друг! Беше толкова вълнуващо, че съм го срещнала. От далечината идваха викове на гондолиерите по Канале Гранде, които си подвикваха един на друг, и… о, небеса, колко прекрасна беше Венеция!
Някой ден, когато бъда стара, схваната от подагра, самотна, пенсията няма да ми стига и ще очаквам смъртта, ще си спомням. За дните, когато съм се возила на гондола във Венеция. Ще си спомням колко ярко е светела луната и колко черна е била водата в каналите, и колко тайнствено са се издигали дворците в мрака. И тогава ще си спомням лицето му и как седеше срещу мен в гондолата и говореше за съвсем обикновени неща на най-прекрасния език - италианския.
Трябва да ви кажа, че мъжете в Италия са много по-хубави от жените. Венеция, зашеметяваш ни с лунна светлина, гондоли и нощни песни. О, свети Марко, сега доволен ли си?
Снимки: Авторката, Idressitalianи Expedia
