Валя Кулишева
Ако искате да видите романтичната страна на Германия трябва да отидете в Хайделберг. Хайделберг е град от приказките, истински евъргрийн на градския туризъм. Той е мечта и романтика, културни събития от най-висока класа, вкусна кухня, сърдечно обслужване и великолепно разположение между река Некар и полите на планината Оденвалд, световна топ дестинанация със своите 3 милиона посетители всяка година. Хайделберг изпъква като диамант в пясъка на фона на повечето германски градове: той е за романтичните, за философите и за всички, които умеят да се наслаждават на живописна природа и на исторически съкровища.
Намира се между градовете Франкфурт на Майн и Щутгарт и е петият по големина град в югозападната германска провинция Баден – Вюртемберг. Разположен е на брега на река Некар на 22 км от вливането ѝ в Рейн, на около 20 км от градовете Манхайм и Лудвигсхафен, и недалеч от Нойщадт. Хайделберг е самостоятелна административна единица, център на окръга Рейн-Некар, попадащ в пределите на област Карлсруе. Поделя се на 14 квартала и 44 района, а територията около т.нар. Пътека на философите (една от забележителностите на Стария Хайделберг) е защитена местност.
Хайделберг е град-първенец в много направления. Тук са открити останките на първата човешка форма на живот в Европа. Тук е първият университет в Германия „Рупрехт-Карлс“. И пак в Хайделберг се е помещавала първата библиотека в Германия – Палатинската. Тук е най-големия музей на аптекарството... и най-голямата бъчва в света.
Заобиколен от три върха (Кьонигщул, Гайсберг и Хайлигенсберг), градът е и един от най-топлите в Германия, което благоприятства отглеждането на екзотични за северната страна дървета - смокини, бадеми, маслини и средиземноморски сортове грозде.
Историята на Хайделберг започва доста преди официалното му основаване. Хайделберг се прославя през 1907 г., когато в близкото градче Мойер, в близост до Хайделберг, проф. Шотенсакс открива челюстта на първия човек, живял в Европа между 600 000 и 200 000 г. пр. н. е. Нарича го Homo heidelbergensis (Хайделбергски човек), който, според него, произлизал от Homo erectus (Изправения човек).
Около 500 г. пр. Хр, на територията на Хайделберг се заселват келтите, след тях алеманите (германски племена), римляните и франките. Всички допринасят за развитието и укрепването на територията, отделните военни лагери от двете страни на рекат биват свързани с дървен мост (който по-късно бива подменен с каменен), построени са светилища на бог Нептун и храм на бог Меркурий. Градът носи своето име още от 1196 г., като в историята му се вплитат келти, франки, римляни. Векове наред той е бил столица на князете от Курпфалц, които същевременно с това са били и императори на Свещената Римска империя.
Хайделберг винаги е бил център на власт, седалище на графовете, херцозите и курфюрстите на Пфалц (или окръг Палатин по река Рейн). През късното Средновековие градът и регионът са в центъра на бойните действия по време на войната за пфалцкото наследство. Войната започва на 24 септември 1688 г., когато се изостря въпросът за наследството на Курпфалц. През 1693 г., по време на Войната за наследството на Пфалц, Луи XIV нарежда на своята артилерия да изравни Хайделберг със земята. Но градът не загива и се надига след разрушенията за нов живот.
Наричат Хайделберг „Градът на очарованието и въздишките“. Поетите и художниците-романтици от XVIII и началото на XIX век обожавали Хайделберг. Тук можели да крачат на воля по пътя, наречен Философската пътека, да хвърлят умислени погледи над река Некар, към причудливо заплетените улички около най-стария университет в Германия или нагоре, към полуразрушения замък, издигащ се над тази дълбока, залесена долина – и да въздишат.
Дори вечно саркастичният Марк Твен бил трогнат по време на престоя си в един хотел над замъка: „Никога не съм се наслаждавал на гледка, която да излъчва толкова ведро и успокояващо очарование“, пише той в „Един скитник в чужбина“ (1880 г.). „Градът лежеше, прострян по протежение на реката, а неговата сложна паяжина от улици бе осеяна като от скъпоценни камъни с примигващи искрици... Човек си мисли, че Хайделберг на дневна светлина е последната степен на прекрасното, но когато го види през нощта, е като паднал Млечен път...“
Хайделберг е перлата на бароковата архитектура. Съвсем естествено бе да искаме веднага след пристигането си да видим замъка, разположен на връх Кьонигсщул в едноименната планина на 70 метра над река Некар. И така, тръгваме за прочутия „Замък Хайделберг“ или на немски език Heidelberger Schloss, който се е превърнал в един от символите на града. За да стигнем до него, имахме два варианта - единият е пеша, а другият - с въженото влакче. Избрахме да се изкачим пеш.
Тръгваме по козя пътека нагоре към върха, където се намира Хайделбергския замък. Продължаваме до горе, до най-високата точка над Хайделберг. Крепостта се намира на хълма Königstuhl, изкачването е уморително, но гледката към замъка и града от просторните тераси си струва усилието. Тясна живописна пътека ни превежда през старите улички, покрай историческите сгради, имаме възможност да поспрем за миг на някоя от панорамните площадки, откъдето да се полюбуваме на великолепната гледка. Надпис на пътеката предупреждава, че до двореца остават 1035 стъпала. Вече сме на хълма със замъка.
Хайделбергският замък е една от забележителностите не само за града, но и за региона Рейн-Некар в югозападната част на Германия. Тази великолепна сграда има трагична история. През вековете е понеисла много поражения - от мълнии, войни и пожари. Дворецът е строен е на няколко етапа, като основите му са положени в началото на XII в., а през 1294 г. се разраства до две, свързани помежду си, постройки.
До 1720 г. замъкът изпълнява функциите на официална резиденция на владетелите от династията Курпфалц и многократно бива обект на вражески набези. Разрушаван е многократно, като след последния погром от французите по време на Деветгодишната война през 1693 г. е изоставен. След като католическият Карл Филип през 1720 година премества столицата в новооснования Манхайм, преди всичко на основа на разногласия с преобладаващо протестантстката общност в Хайделберг, дворецът престава да изпълнява официални функции.
Архитектурата на замъка е странна смесица от стилове и епохи между XIII и XVII в., като основната част от двореца е построена в духа на немския Ренесанс. Впоследствие е възстановена кралската сграда (залата и дворцовата капела), които и до днес служат за празнични тържества и изложби. Барокът бил модният стил към момента на възстановяването му. Правени са спорадични усилия и за реставрирането на замъка от червен пясъчник. Част от него остава в руини, докато в други части се намират елегантни апартаменти, датиращи от XVIII до XX век.
В замъка може да се разходите и сами, но си заслужава да се включите в организирана обиколка. Така ще научите много за комплекса, който в своята 700-годишна история е станал свидетел на безброй събития.
В сутерена му пък се намира огромна бъчва – смята се, че това е най-голямата бъчва в света. Тя събира точно 221 726 литра вино, направена е от дънерите на 130 дъба, дълга е над осем метра и е широка седем метра.
Защо е необходим такава голяма бъчва за вино в замъка Хайделберг? Заради данъците от лозарите, които често плащали с вино.
Курфюрст Карл Теодор назначил придворното джудже Перкео от Италия като пазач на бъчвата. Името е прякор и вероятно е свързано с факта, че Перкео бил любител на виното. Всеки път, когато го питали дали иска още една чашка, той отговарял: „Perché no?“ – „Защо не?“ Легендата разказва, че пазачът на виното пиел толкова много вино, че когато пил вода по грешка, умрял.
В замъка също се помещава и музеят на аптекарството, който беше нашата следваща дестинация. Това е най-големият музей на аптекарството в света. Посетителите могат да видят над 20 000 аптекарски експоната. Колекцията датира от повече от 2000 години и един бърз поглед на медицинското оборудване ме кара да сме благодарни, че не живеем в Средновековието.
Днес някои от помещенията на Хайделбергския замък (основно в кралската сграда) са често използвани за концерти, тържества, изложби и големи обществени събития. Много влюбени двойки решават да се оженят тук. Всяка година около 100 двойки сключват брак в параклиса на двореца. В двора му пък през лятото ежегодно се организира фестивал и обширните площи се превръщат в сцена за разнородни представления.
Хайделбергската сцена в замъка е една от най-романтичните сцени в света – на нея всяко лято се провеждат летните фестивални дни на замъка Schlossfestspiele – един от най-красивите празници на театъра на открито в Южна Германия, чието първо издание било през 1926 г. През 2011 г. за генерален музикален директор и главен диригент на Филхармонията и Оперния театър в Хайделберг беше избран българинът Йордан Камджалов. Той ръководи и фестивалите Heidelberg Schloss Festival и Winter Barock Festival Schwetzingen. 39-годишният Камджалов проправи успешната си кариера, като спечели диригентския конкурс на името на Йорма Панула през 2009 г., а следващата година получи още едно отличие - III награда на конкурса „Густав Малер“. Дирижира опера и симфонична музика предимно в Германия, където живее.
Йордан Камджалов бе наречен „магьосник“ от медиите в Германия по повод неговата интерпретация на Вагнер и Брукнер с Филхармоничния оркестър на Хайделберг. Те посочват също и дирижирането му без партитура, изцяло по памет, което е още едно безспорно предимство за него, имайки предвид трудността и мащаба на тези крупни произведения. Според германските медии нашият Камджалов е „магьосник на пулта“.
Хайделберг е едновременно символ на романтиката, но и на знанието. И така, следващата ни дестинация беше университетът в Хайделберг. Преди да влезем в самите аудитории посетихме карцера - мястото, където са заточвали непокорните студенти за няколко дни. Университетския затвор е една от забележителностите на Хайделберг – тук са били затваряни студентите, които нарушавали установените порядки.
А за световната наука Хайделбергския университет си остава константна величина – няма друго учебно заведение, което може да се похвали с 9 нобелисти. Той е най-старият университет в Германия и в Европа, привлякъл големи имена и личности като Георг Вилхелм Фридрих Хегел, Робърт Бунзен, Макс Вебер, Карл Ясперс. Хайделбергският университет, официално известен като „Рупрехт-Карлс Университет“ по името на основателите си, е на висока почит, особено в областта на следдипломната квалификация. От неговото създаване през 1386 г. от княза на Курпфалц Рупрехт I той векове наред има 4 факултета (Теология, Право, Медицина и Философия).
През 1890 г. великият херцог на Баден, Карл Фридрицх, реформира университета, като допълнително се изгражда отделен, пети факултет по природно-естествени науки. Освен това университетът става държавен и се финансира директно от херцозите на Баден. През 1969 г. университетът вече има 16 факултета. Днес, след последната реорганизация на университета през 2002 г., той разполага с 12 факултета.
Аулата на университета е сравнима по пищност с аулата на университета в Болоня (и в двете вече не се преподава, а са само място за туристи и конференции). Днес около 30 000 студенти са приети в университета. Те са не само прилежни студенти, но и чести посетители на уютните кръчми и кафенета на града. Но това няма нищо общо със студентските оргии у нас.
В града са запазени няколко от старите студентски кръчми, като „Цум Зепл“ от XVII век и „Цум Ротен Оксен“ от XVIII – пълни със спомени от студентските клубове с техните устави и тайнствени традиции. Една от по-интересните от тях – задължителна за всеки уважаващ себе си студент – била да прекара няколко дни в университетския затвор, нашарения с графити Щудентенкарцер, който сега се радва на особена популярност сред туристите.
Почувствах се сред тях като студент, макар и да съм по-стара реколта. Повървях бавно по Философската пътека покрай хълма над река Некар, където са се разхождали Гьоте и Хегел. Повъздишах и аз...
За българите е любопитно, че към университета съществува и Славянски институт, един от малкото в Германия, в който се преподава българистика. Тук са получили образованието си много наши възрожденци, сред които Петър Берон и Васил Радославов. В града дори има паметна плоча с лика на Петър Берон. През 1948 г. Иван Дочев защитава тук докторската си дисертация и става един от уважаваните преподаватели по право в университета.
Споменах за Филосовската пътека, друга забележителност на град Хайделберг. Началото на пътеката се намира сравнително трудно от туристиje, въпреки че е обозначено. То се намира на Ладенбургер Щрасе, една от пресечките на Брюкенщрасе, на около 5 минути от централния площад Бисмарк, в хайделбергския квартал Ноенхайм. Първата част на пътеката, около 700 м е стръмна и преминава през един от най-скъпите райони на Хайделберг, в които са разположени предимно вили от различни епохи.
Тук на Философенвег номер 12 се намира Институтът по физика на Хайделбергския университет. Номер 16 и 19 също са част от този институт, като на номер 19 е разположена катедрата за теоретична физика, а в номер 16 е библиотеката на института. Тук между 1912 и 1939 г. е живял зоологът Хуго Мертон. През 1952 година физика Ханс Йенсен купува къщата и я завещава на института по физика. Недалеч от института, нагоре по хълма се намира терасата, от която се открива прекрасен изглед не само над долината на река Некар, старата част на Хайделберг със неговите църкви, университет и замък, но и към Горнорейнската долина и природния парк Пфелцервалд.
Тук са разположени няколко бюстове на известни бивши студенти, като Йозеф фон Айхендорф, за когото е документирано, че е посещавал редовно Философенвег. На източния край на Философенвег се намира инсталацията „Хьолдерлин“ с Хьолдерлинщайн, които напомня за хайделбергския дял от неговото творчество.
В района на Философенвег се отглеждат нетипични за тези географски ширини растения като бадеми, смокини, мушмули или маслини, а от 2000 г. успешно се отглеждат и средиземноморски сортове грозде. По склоновете на хълма Хайлигенберг и в района на Философенвег строителството е забранено - районът е със статут на защитена местност.
Мостът Карл-Теодор-Брюке, по-известен като Alte Brücke - Старият мост, свързва двата бряга на река Некар и двете части на града - стара и нова. Старият мост е построен през 1788 г. по заповед на курфюрста Карл Теодор и е девети мост в онзи момент. Днес той е една от най-известните забележителности на Хайделберг. В края на моста са белите кули-близнаци на средновековната порта на града, а в дъното се забелязват камбанарията и високият неф на Църквата на Светия Дух.
Със статуята на маймуната от месинг на моста са свързани градски поверия. Маймуната държи огледало и е заобиколена от мишки. Докоснете огледалото - за богатство; протегнатите ѝ пръсти - за да се върнете в Хайделберг; и мишките - за гаранция, че ще имате много деца. Мисля, че докоснах огледалото...
Алтщадт (Старият град) е сгушен в долината, опасвайки южния бряг на реката. Той е запазил средновековния си облик, доминиран от високата камбанария на „Хелиггайсткирхе“. В старата част на града се намира една от най-дългите пешеходни зони в Европа – 1,6 км. На нея са разположени много от забележителностите, музеи, магазини, кафенета и барове.
На малка уличка е магазинът за прочутите „целуващи курабийки“. В по-ранен период, когато на младите хора не е било позволено да правят „лоши неща“, като да се целуват, момчетата са давали на специалното за тях момиче Kissing Cookie - целуваща бисквитка. Ако тя на свой ред също му върне жеста, означавало „ще сме заедно“.
Картини и други произведения на изкуството от XV век до нашата съвременност могат да се видят в известния Музей на Курпфалц. Сред по-известните произведения са олтар от Тилман Рименшнайдер и картини от Емил Нолде. Съвременно изкуство може да се види както в няколко частни галерии, така и в изложбената зала на Хайделбергското художествено дружество, което е основано през 1869 г. и се смята за едно от най-големите в Германия. А най-красивият площад в Хайделберг според мнозина е Корнмаркт със забележителния фонтан от 1718 г.: централна е фигурата на носената от ангели Мадона, която след Контрареформацията трябвало да върне отцепилите се протестанти в правата вяра. Днес тя е просто красива статуя, а също така обект на безбройни пощенски картички с мотив „Мадоната на Корнмаркт със замъка“ .
В центъра на Старата част на града се намира пазарният площад (Marktplatz), с един от многото красиви фонтани на Хайделберг, с представителни градски къщи, кафенета и привлекателни малки магазинчета. И, разбира се, с прочутата хайделбергска църква „Свети дух“ . Построена е от червен пясък от река Некара. Залата е готическа, покривът и купола - барокови. Недалеч от нея е Йезуитската църква - голям и прекрасен храм. Строителството му започва през 1712 г. и е продължило повече от 150 години. Разполага с базиликален план, подчертавайки фасадата, в която са представени трите кардинални добродетели - Вяра, Любов и Надежда.
Сред многото забележителности в старинната част тук ще откриете и важно място на съхранената памет: Културният център и архив на германските синти и рома (Dokumentations- und Kulturzentrum Deutscher Sinti und Roma) – постоянна изложба, която запознава посетителя със съдбата им и пази спомена за националсоциалистическия геноцид. Може би тук е мястото да кажа, че в най-новата история на града забележителното е, че не е пострадал по време на Втората световна война – тук не е имало никакви разрушения.
Трудно е да се каже с какво най-много ме впечатли Хайделберг. С величествения Хайделбергски замък, издигащ се на фона на планините и течащата в подножието им река. С архитектурното си наследство, съхранило следите на няколко епохи и разнородни стилове. Или с типичната германска подреденост и спокойствие, която струи от всяка уличка и сграда в града. Или с околностите си, също толкова пленителни, умиротворяващи и запазили своята уникалност...
Снимки: Авторката и www.amazingplaces.com
