Военноморският музей е една от знаковите забележителности на Варна. Разположен в южната част на Морската градина, само на десетина минути път от Морска и ЖП гара, той олицетворява вековните морски традиции, наследени от времената на древния Одесос.
Краткото фотопътешествие, което подготвихме, ще ви убеди, че си струва да разгледате експозицията и да се запознаете с любопитната история на морското и военноморско дело у нас.
Може би най-любопитният факт от историята на музея е, че идеята за създаването му възниква в... Русе. Там са събрани и първите експонати на настоящия Военноморски музей. Това са предимно образци на въоръжение, технически пособия, лично оръжие и вещи.
През 1921 г. е взето решение музейната сбирка да бъде преместена от Русе във Варна. За целта са предоставени две стаи в тогавашната Девическа гимназия (снимката е от Фейсбук страницата на Военноморския музей).
Морския музей (както се нарича тогава) е официално открит на 20 май 1923 година. Така се появява първият публичен морски музей в България. В словото си при откриването създателят на българската археологическа наука Карел Шкорпил казва:
„Целта на музея е да разучи и представи на обществото развитието на българското мореплаване… има [за задача] да пропагандира идеята за любов към морето, нуждите от неговото опознаване и грамадните облаги от него. В музея ще се запознае посетителят с историята на бившия ни военен и търговски флот…“
Днес в експозицията на музея посетителите могат да разгледат над 1000 експоната. Това е едва 1% от общо 100 000 артефакта, които се съхраняват във фондохранилищата му.
От времето на официалното откриване на музея през 1923 година датира и замисълът на мистичната композиция „Морско дъно”:
Проектът е дело на руския офицер и археолог, полковник Александър Полубояринов. Негови са също чертежите, плановете и диаграмите на първата експозиция.
Най-старите експонати зад витрините на музея ни връщат далеч в историята на мореплаването през древността и средновековието.
Дървено-оловни котви от древноста, възстановка
Корабен рудан, части от такелажа и въоръжението на средновековен платноход
Хидрометърът, с който се определя плътността на морската вода, дават възможност да се изчисли газенето на кораба, което е особено критично в плитки води.
Въпреки че всички съвременни кораби използват за определяне на местоположението си спътниковата система GPS, секстантът остава сред задължителните запасни уреди на навигатора.
Той не се нуждае от електричество и е независим от сривовете на елекронните устройства.
Съоръжения и уреди, свързани с навигацията и корабоплаването
Корабни камбани, съвременен период
Експонати, каквито в друг български музей няма, са носовите фигури. Те олицетворяват достойнството на кораба и носят късмет на екипажа му. В музея е запазено и част от оборудването на първия кораб, който България купува след Освобождението – яхтата „Александър I“.
От ляво надясно:
- Фигура на флотоводец, носово украшение от руски боен кораб, участвал в сражение край Варна по време на Руско-турската война от 1828-1829 г.
- Носово украшение от гръкия кораб "Ехмалатос", потънал край нашите брегове в началото на миналия век.
- Носово украшение от княжеската яхта „Александър I“, първият плавателен съд, поръчан и построен за военния флот през 1883 година. Ахтата е в състава на Дунавската флотилия до 1913 година.
Носово украшение от руската яхта "Колхида", потънала в Черно море през 1920 г.
Герб от княжеската яхта „Александър I“ с девиза "С НАМИ БОГЪ"
Кресло от княжеската яхта, на борда на която в пристанище Русе на 21 септември 1908 година княз Фердинанд заявява пред своите министри решението си да обяви независимостта на България.
Княз Фердинанд I Александър Малинов, Андрей Ляпчев, Иван Салабашев, Михаил Такев, Петър Марков, Христо Славейков и др. пред Триумфалната арка на хълма Царевец в Търново при провъзгласяването Независимостта на България. Снимка: Wikipedia
На 21 септември 1908 г. княз Фердинанд пристига от Виена в Русе, където го очакват министрите от кабинета на Александър Малинов. По време на пътуването Фердинанд вече е взел решение да провъзгласи България за суверенна държава. След това всички поемат към столицата Велико Търново, а докато влакът прави кратък престой на гарата в Две могили, министър – председателят Александър Малинов вече е написал Манифеста, завършващ с прочувствените слова:
„Въодушевенъ от това свято дело и, за да отговоря на държавните нужди и народното желание съ благоволението на Всевишния, провъзгласявамъ съединената на 6 септемврий 1885 година България за Независимо Българско царство и заедно съ народа Си дълбоко верваме, че на този Ни актъ ще намери одобрението на Великите сили и съчувствието на целия просветен светъ.
Да живье свободна и независима България!
Да живье българскиятъ народъ!"
На следващия 22 септември 1908 г. в историческата черква "Св. 40 мъченици" в старопрестолния град Търново България е провъзгласена тържествено за независима държава.
Щурвалът на княжеската яхта Александър I
Друг знаков експонат на музея е торпедоносецът Дръзки - исторически символ на българският военноморски флот, който пази спомена за първата военноморска победа на България.
По време на Балканската война, на 8 ноември 1912 година, торпедоносците Дръзки, Смели, Летящи и Строги атакуват успешно турският крайцер Хамидие. Атаката е извършена под командването на капитан II ранг Димитър Добрев. Успешният изстрел, поразило флагмана на турския флот, е даден от торпедните апарати на Дръзки под командването на мичман I ранг Георги Купов .
Модел на торпедоносец тип Дръзки. Изработен през 1905 в корабостроителницата "Шнайдер & сие" във Франция след сключването на договора за строителството на серията от шест 98 тонни торпедоносци за българския флот.
450 милиметрово торпедо от торпедоносец тип Дръзки, с каквото е потопен крайцерът Хамидие.
Задвижването на този тип торпеда се е осъществявало със сгъстен въздух.
Ордени за храброст и военни отличия на участници в Балканската война, служили на торпедоносците Дръзки, Смели и Строги.
Поради естеството на експонатите, голяма част от експозицията е изнесена в двора на музея и дори извън него.
Това 240 милиметрово брегово оръдие "Шнайдер", насочило дуло към морето, още напомня за времето, когато е защитавало българските брегове. То е едно от двете оръдия, доставени през 1909 година, които формират първата брегова батарея северно от Варна в местността "Почивка".
Една морска мина вече е изпратила някой кораб на дъното
Артилерийски гаубици и стари корабни оръдия в двора на музея
Палубен вариант на вертолет КА-25 Ц, произведен в бившия СССР. Приет в Българските военноморски сили през 1983 година. Предназначен за въздушно разузнаване, издирване на аварирали кораби и евакуаия на ранени.
В двора на музея
Торпедни апарати и заградни мини в двора на музея
Друг забележителен експонат на музея е яхтата Кор Кароли, с която капитан Георги Георгиев извършва първото българско самотно околосветско плаване.
През 1976 г. капитан Георги Георгиев участва в трансатлантическата регата „Остар'76“. Никой обаче не се досеща, че след завършването на регатата смелият българин има намерение да се отправи на самотно околосветско плаване. Уповавайки се на десетметровата си яхта, капитан Георги Георгиев прекарва в океана 201 дни, 21 часа и 36 минути и завършва успешно плаването си, с което поставя рекорд на Гинес в този клас яхти.
Днес на видно място във Военноморския музей на Варна стои скулптурният портрет на смелият българин, отишъл си толкова рано от живота.
Капитан Георги Георгиев, автор Стефан Танев
Тези и още много други вълнуващи истории могат да разкажат експонатите във Военноморския музей.
А входният фар, посрещал и изпращал корабите от вълнолома на варненското пристанище от 1932 до 1986 година, днес изпраща посетителите и напомня за славната история на българското морско и военноморско дело.
