София е 15-ият по големина град в Европейския съюз. В нея живеят 1 249 665 души (към края на 2013 г.), което е 16,4% от населението на България. София е с обща площ от 1311 кв. км, разположена на 550 метра надморска височина. Това я прави четвъртата по височина столица в Европа.
Четири планински прохода водят към града – през тях още през древността са минавали важни пътища, свързващи Адриатика и Средна Европа с Черно и Егейско море и Близкия Изток. Благодарение на централното си местоположение на Балканския полуостров, София и в миналото е била голям град.
Той възниква през 8 век пр. Христа, около множество термални извори, на мястото на някогашно неолитно селище. Древният тракийски град по-късно бил завладян от римляните, които го нарекли Сердика. В римската епоха (1-4 в. от н. е.) градът процъфтява като център на провинция Вътрешна Tракия.
През 5-6 в. по време на т. нар. Велико преселение на народите София е преживяла нашествия от хуни, готи и други варварски племена. От средата на 6 в. градът се възражда като важен административен и стопански център на Византийската империя с името Триадица. От 809 г. градът влиза в пределите на българската държава и получава славянското име Средец. От края на 14 в. до седемдесетте години на 19 в. градът, както и българската държава са под османско владичество. Последното име на града – София, се среща за първи път през 15 век.
След освобождението от турско робство - през 1879 г., градът е избран за столица на възраждащата се българдка държава. Това осигурява по-бързо нарастване на броя на жителите на София в сравнение с другите български градове - главно за сметка на миграцията на населението от страната.
